Bonjour, madame! Френски език в у-ще “Джон Атанасов”

http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/27347.html

Великият немски поет Гьоте казва: „Който знае два езика, има две души”. Несъмнено изучаването на чужд език е едно духовно богатство за човека, но при съвременните условия на живот, това вече е и необходимост.

Френският език е един от най-благозвучните, един от най-мелодичните езици в света. Достатъчно е само да чуем отново песните на Шарл Азнавур, Мирей Матийо, Далида, Жьо Дасен или пък нашата певица Силви Вартан, за да се убедим в това.

Френският език – това е езикът на Краля Слънце, на Наполеон Бонапарт, Шарл Перо, Лафонтен, Молиер, Балзак, Виктор Юго, Ромен Ролан и много други имена със световна известност. Той е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския.Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации.

Обучението по чужд език винаги е свързано с предлагане и придобиване на знания за културата на съответната страна. Учениците, изучаващи френски език, ще се докоснат до различни аспекти на френския бит и културните ценности на Франция. Ще се запознаят с франкофонския свят, с паметниците на културата, със символите на Париж, Марсилезата и др. Броят на учениците за сега не е голям, но пък всеки си има свои мотиви и най-важното – огромно е желанието да се изучава този език, а това е сериозна предпоставка за успех. Работим с един от най- добрите учебници, които се ползват в България – „Vous etes ici”. Автори на учебника са Бойка Паликарска, Венета Тошева, Доменик Боа. Учебникът се състои от две части и към всяка част има по една учебна тетрадка. Занятията започнаха с устен уводен курс – запознаване с азбуката, поздрави, най-често употребявани изрази като: Comment ca va? Comme ci, comme ca, Comment t’appelles-tu?, A bientot! и др. С помощта на въпроса: Qu’est-ce que c’est?(Какво е това?) учениците научиха на френски предметите, които ги заобикалят в класната стая.

Запознах учениците и с правописните знаци, които въздействат върху произношението – l’accent aigu (остро ударение), l’accent grave (тежко ударение), l’accent circonflexe (сложно ударение), трема, седий, апостроф, тире. Произношението на голяма част от френските звукове е различно от произношението на съответните български звукове. Всички френски гласни и съгласните r и l се произнасят различно от съответните български звукове. Не само ударението, както е в българския език, но и дългото и краткото, отворено и затворено и носово произношение на френските гласни придават на думите различно значение. Учленяването на френските звукове става в предната част на устата и това допринася за тяхната чистота и яснота. Този начин на учленяване за нас българите е много труден, защото при произнасянето им ние не обтягаме мускулите на езика и устните, а ги държим отпуснати, както произнасяме съответните български звуци.

Не пропускам да осъществя междупредметната връзка с българския език, а понякога и с английския. Н-р: определителен член в българския, френския и английския език – прилики и разлики.

Целта на обучението е учениците да развият способности за глобално разбиране и комуникативни умения. Учебникът, с който ще работим, представя една съвременна българска система за интензивно изучаване на френски език. Тя прилага комуникативния подход и създава възможности за развиване на всички речеви умения на учениците. Учебникът и учебната тетрадка предлагат интересни текстове за четене и слушане, разнообразни упражнения за усвояване на лексиката и граматиката, задачи за работа в група, междупредметни връзки, системни знания за културата на франкофонските държави. Включени са знания за особеностите на френската фонетика, изписването на някои фонеми и особеностите при четене и писане. Упражненията от учебната тетрадка може да се изпълняват успоредно с материала от учебника или след като са направени всички от учебника.

Ще научим някои от най-популярните френски песнички, които имат и обучаващ характер: “Savez-vous plantez des choux”, “Il etait un petit navire”, “En passant par la Lorraine” и др.

Във връзка с предстоящите празници учениците ще научат как е на френски Дядо Коледа, как да си честитят Новата година, как да се поздравят с коледните и новогодишни празници.

Зная, че изучаването на френски език е едно допълнително натоварване за нашите ученици от българското училище, но е похвално желанието им за знания, а тези знания, рано или късно ще отворят пред тях нови хоризонти.

Да знаеш много езици, според един древен афоризъм , значи да имаш много ключове за една брава.

Виолета Петрова
БУ „Джон Атанасов”
специално за в. „България СЕГА“

http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/27347.html

Училище „Джон Атанасов” и свежите програмисти на Чикаго

http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/27017.html

Бележитият българин Джон Атанасов ни даде компютъра, a българско училище „Джон Атанасов” в Чикаго вече подготвя млади програмисти. Чрез сформираните групи за извънкласна творческа дейност най-малките правят първи крачки към огромната територия на компютърния свят. Щем или не толкова - това е бъдещето. И колкото по-рано малките получат ориентация за големия компютъризиран до краен предел свят на бъдещия човек - толкова по-добре за тях. И за бъдещия свят, може би.

Наскоро се създаде още едно увлекателно за „Джон-Атанасовските възпитаници” кътче на ученолюбие в компютърното пространство, което владее - освен основната база в известния чикагски „Oakton Community College”, така и новите учебни зали в Palatine и във филиала в Guerin College Preparatory High School - River Grove. Сега към вече популярните учебни школи и практични занимания, водени от именити професионалисти, като Математическата школа на Василка Ангелова; Фолклорната студия на Ирина Гочева с неудържимия детски състав „Хорце”; художничката Кина Бъговска с нейното Майсторското ателие за млади таланти; Шах-клубът на шахмайстора Ангел Яначков, се прибавя и селекцията от бъдещи програмисти, които ще се подготвят от младия, но с богат личен опит програмист Ивайло Налбантов. Мисля, че това събитие ще бъде още едно цвете в Градината на училищното дело в „Джон Атанасов” , което наскоро ще влезе в15-годишнината си.

Ивайло Налбатнов сигурно щеше да бъде мой учител, ако годините ми бяха поне с три галона по-малко, и затова по всяка вероятност той ще стане само учител на Вашите деца по компютърно програмиране, ако Вие решите така... Моите впечатления от него са превъзходни - млад, енергичен и пълен с технически познания и сили, за да учи и научи на компютърните магии много български ученици от началните до горните класове на училищните степени.

Бил е преподавател в специална база за обучение по програмиране и образователни компютърни игри за ученици от района на Чикаго. От тази учебна година е и в българско училище „Джон Атанасов”. И няма кому пó да му отива това, и едва ли може да се намери по-точно време и подходящо място от училище, чийто патрон е именно Джон Атанасов – сънародникът създал първия компютър,
Ако не се лъжа Ивайло е математик с бакалавърска степен, възпитаник е на „Де Пол Унивърсити”, който от десетата си година е започнал да прави свои видеопрограми. Неговото педагогическо верую е да се задават теми, по които децата да „създават” и творят , а не само да ползват готови продукти ”играейки”.
Абсолютно е съгласен с мен, че „само с компютър не само не се живее, а е и опасно и почти катастрофално”. Прочетох му лекция за спорта, той на мене - две, за това какво прилага и как насочва децата да се подготвят, за да ползват силата и радостите от компютъра до сто години и повече. Футбол, тичане, плуване, разходки трябва да се слагат всеки път на масата с компютъра. Иначе човешкият живот е вече нечовешки живот. Да, компютрите вече правят ръце и крака, които приемат сигналите от мозъка и човек, изгубил истинските, може да крачи и да маха. Но дано не стигнем и до смяна на тленния мозък с чип от „Ролс Ройс” или „Ферари”… Ще сме много бързи, но за къде ще бързаме?

Ивайло Налбантов ми разказа, че Програмата, която ще реализира в „Джон Атанасов”, е насочена към най-свежите покорители на безкрайния, като Вселената, компютърен свят. Той ще ги учи и направлява първите им крачки. Опитът му показва, че за младата дружина най-ефективното обучение по сложната материя минава през игрите. Гейм-мейкърът, който тича по трънливия път, постепенно почва да намира твърда почва и да открива все по-добри пътища, нови, и дори съвсем непознати.

Учил е много деца от пети до осми клас в американското училище в Оак Парк. В „Джон Атанасов” ще работи в съботния ден от 11.20 до 13.20, но мисля си, при необходимост, графиците имат и скрити резерви да се променят. Децата ще работят на персонален компютър, а Ивайло ще им показва какво трябва де се прави на голям екран и ще обхожда за подкрепа и кураж трепкащите в залата монитори…
Възпитаниците сами ще създават своите герои в компютърната игра, всичко сами ще съчиняват. Те ще могат да създават звуков фон и дори да монтират музика - своя или на Шопен и Вивалди, както и да озвучават игрите на български или английски език по избор… Започнали с компютърни игри много от тези първолаци по програмиране ще стигнат след години върхове на тази професия и талант, които не можем сега дори и да си представим…

Образователните, научни, психоукрепващи и спортно-състезателни компютърни игри ще им помогнат в това. Не говоря за пълните със жестокости, насилие и безумни фантазии, с канибалски инстинкти игри, които деградират човечеството. Те са породени от патологичната алчност на удавените в нея бивши хора. Не зная какво точно трябва да се стори срещу това голямо зло. Във всеки случай трябва да се издигне стена от нула-толерантност между порока и децата.

Добре е, че в българските училища на Чикагската ни общност се мисли отрано за повече и различни пътища за професионално развитие и бъдеще на възтитаниците им. Ако не друго, то със сигурност компютърното торнадо ще продължава да върти съдбата на човечеството по своя воля и със своята скорост на развитие. Знаем, че поне половината от водещите десет личности в икономическото съвремие са свързани с компютърната сфера... И програмирането на образователните и други игри е едно стъпало, от което може да се тръгне нагоре.

Миналата година на 52-хилядният стадион Commerzbank-Arena във Франкфурт, Германия се събраха 52 000 зрители, за да наблюдават турнира ESL 1 по Dota 2 с награден фонд от 213 000 долара. Годината остава в историята и с привличането на над 200 000 професионални геймъри, участвали в повече от 1 000 турнира. На международния турнир по Dota 2 само отборът-победител (състоящ се от 5 човека) спечели близо 5 милиона. Общата сума на най-големите 5 турнира през 2014 г. надхвърля 78 милиона. Анализаторите в развитието на компютърните игри предвиждат, след две години наградите да са над 150 милиона, след още две - над 500 милиона долара

С други думи в специализираните софтуерни компании, където се създават все нови и нови игри, ще има постоянна необходимост от добри програмисти.

Климент Величков,
в. „България СЕГА”, Чикаго

http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/27017.html

Българско училище „Джон Атанасов” – наша мисия и наша отговорност пред бъдещето на България

http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/26703.html

Има една мисъл на Джон Кехоу: „За да направиш прерия е нужно да имаш пчела и детелина, но ако мечтата ти е много силна, можеш да минеш и без пчела и детелина.”

Смея да кажа, че мечтата на всеки от нас от БУ”Джон Атанасов”да бъде отново учител, да влиза в час, да преподава отново любимия си предмет, да среща жадните за знания детски очи е била толкова силна, че ни събра тук, в това училище, защото тя съдбата, води този, които иска и влачи онзи, който не иска.

Пристигнала от сърцето на Тракия, където слънцето ходи по небето и не залязва, във ветровития град Чикаго, изведнъж осъзнах каква огромна празнина се отвори в душата си, когато не бях вече учителка. Тогава, когато не влизах в час, осъзнах какво съм имала и какво съм загубила. Липсваше ми всичко – тетрадките, учебниците, моите ученици, моите колеги, липсваше ми дори и тебеширения прах. Повтарях си често тази мисъл от книгата на Джон Кехоу и изглежда моята мечта е била много силна, защото ме отведе на точното място с точните хора, хора , които като мен бяха доволни, че са сред българската общност, че отново обучават български деца, че отново практикуват своята професия, па макар и един ден в седмицата. Но този един ден за нас всички означава много, защото претъпява в някаква степен носталгията и изгражда един духовен мост към родината .

Ние знаем, че чужбината родина не става, но мисълта за родината си остава, където и да си. И когато си далеч от нея, можеш да създадеш нещо, чрез което да се чувстваш като част от отечеството. Ето това е за нас всички БУ „Джон Атанасов” – част от отечеството. Вече почти 15 години мисълта за Родината обединява усилията ни в това училище, насърчава действията, изпълва сърцата ни. Всяка идея, свързана с българското, с родното, става притегателен център за всички – учители, малки и големи ученици, родители. Всеки иска да участва, всеки предлага идеи, предлага помощта си. Така беше, когато правихме проекта „Китка се дава за обич”, когато правихме възстановката за Бъдни вечер, музикално-драматургичния проект „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” , „ И ний сме дали нещо на света” , „Алеко Константинов – будната съвест на своето време”, „Робството и борбата за свобода, отразени в народната песен” и много други, все непреходни идейни центрове, които те карат да дадеш сърцето си, да гориш в работата си. И тук се сещам за одата „Левски”: „… всякоя възраст, класа, пол занятие, зимаше участие в това предприятие...” Такова възрожденско въодушевление настава при нас, когато подготвяме проектите си. Защото, когато става дума за Отечество, за Родина – средно положение няма. Тук ще цитирам и една моя любима мисъл на възрожденския ни писател Л. Каравелов- „Ако е живот, да бъде живот, ако е дрямка – да бъде дрямка, средата никога не може да се нарече блаженство.” Затова, ние учителите от това училище, работим с възрожденски устрем и с мисълта на хилендарския монах, че българинът трябва да знае своя род и език и смея да кажа, че сме се посветили на тази мисия, защото осъзнаваме колко отговорна е тя. Нашата работа в училище – това е нашият отчет пред Родината. Когато правим нещо не щадим силите си, не щадим творческата си енергия, не щадим любовта си към това , което правим и към децата, с които го правим. Нашите проекти, който осъществихме, вълнуваха хората, някои дори се прозълзяваха по време на уроците ни. Спомням си какво сподели зам.-министърът Николай Василев след урока „Аз обичам България” – цитирам „толкова съм развълнуван, че едва сдържам сълзите си.’’ А и самият той каза, че по време на урока на няколко пъти е бърсал сълзите си.

Случвало ми си е по време на урок учениците да ме прекъснат с думите „Госпожо, хайде да си говорим за България!”. Тези българчета живеят с мисълта за родината от ранно детство и те ще я съхранят в съзнанието си, независимо къде се намират.

Никога няма да забравя думите на моя ученик Илиян Даскалов, който преди години ми каза: „Госпожо, аз нося България в сърцето си “. Думи, като тези от наши ученици, са най-точният атестат за нашата работа.

Но тъй като ние сме училище зад граница и на нас е поверена най- важната задача – съхраняването на българския език и култура, съхраняването на българското самосъзнание – времето ще покаже, доколко ние сме си свършили работата. Има ли я България тук, на американска земя, или – не. Жив ли е българския език, или - не.

И тъй като съм преподавател по литература, ще си позволя да направя и една асоциация с едно друго възрожденско произведение - „Немили-недраги”. Защо? Защото живеем в чужбина и когато имаме проблеми, усещаме най-силно липсата на нашите близки в България и пак ще кажа, че тук, в училище, понякога се чувстваме като в кръчмата на Странджата – спомняме си за миналото, споделяме проблемите си от настоящето и мечтаем за бъдещето т.е. усещаме училището си като наш втори дом и искаме и учениците ни така да го усещат като нещо мило, съкровено.

След няколко дни е денят на народните будители. Учителският колектив на БУ „Джон Атанасов” ще посрещне този празник с достойни прояви, със задоволство от постигнатото и с осъзната отговорност за бъдещето на България тук, на американска земя.

Будител ли е българският учител днес? Това е въпросът, който си задаваме в навечерието на 1-ви ноември. И отговорът не закъснява – да, будител е. Будител е, защото успешно продължава делото на стотиците знайни и незнайни духовници, книжовници, учители, съхранили вечния български дух, вечния стремеж към овладяване на знанието. Будител е, защото не престава да буди съзнанието на младото поколение за нашето наследство, което съхраняваме и разпространяваме през вековете за едно по-добро бъдеще на народа ни. Будител е, защото обогатява и опазва българската духовност и копнее за нови хоризонти в образованието и културата.

Горди сме, че с ежедневните си усилия да продължим делото на будителите, да съхраним родолюбието, строим духовни мостове, по които нашите учениците да пренесат българщината в бъдещето.

Нека пребъдат във времето българските училища ! Нека винаги те да бъдат огромния духовен, притегателен център за нашите деца, учейки ги на четмо и писмо, възпитавайки ги в любов към „всичко българско и родно” !

Честит празник на всички, които се чувстват продължители на великата традиция, завещана ни от народните будители !

Честит празник, българи !

Виолета Петрова –
БУ „Джон Атанасов”,
Чикаго

http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/26703.html

За вас, будители народни, с обич и признателност!

http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/26895.html

За пореден път класните стаи на училище „Джон Атанасов” притихнаха, защото в тях се настани възрожденския дух на нашите будители.

Тази година този празник бе отбелязан с уроци по родолюбие. Първият урок бе „Заветът”, проект на осмокласниците с преподавател г-жа Анелия Лазарова. Нейните ученици сами бяха оформили слайдовете на презентацията и всеки коментираше своя слайд.

Във филиала на училището бе представен другият урок - „Будителството – мост към бъдещето” – идеен проект на г-жа Виолета Петрова, в който участваха и колегите Стела Тончева, Невена Николова и Ваня Налбантова, заедно със своите ученици.

И в двата урока бе проследена историята на празника и бе изтъкнато, че нашият народ единствен в света има празник на духовните си водачи, наречен Ден на будителите. А будители народът е нарекъл не само тези, които през епохата на робството са сеели просвета и култура, но и борците си за свобода, които с огнено слово и с оръжие в ръка са го будели през вековете.
Бяха представени творците и пазителите на българския дух и културната традиция – Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици и последователи Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх и др. Изтъкна се ролята на първия наш възрожденец – хилендарския монах Паисий и неговите знаменателни слова „Българино, знай своя род и език!” Учениците от шести клас във филиала цитираха важни моменти от „История славянобългарска”, четвъртокласниците рецитираха гениалните стихове на Ботев, а учениците от трети клас декламираха стихотворения за народните будители. В този наш празник на духовността се включиха и първокласниците и второкласниците, които с много чувство и с развети български знаменца изпълниха песента „Ден на народните будители”.

Акцентува се върху дейността на множеството монаси, обучавали българските азбукарчета на четмо и писмо в килийните училища и на светски образованите патриоти, привнесли идеите на европейския ренесанс в поробената ни родина – будителите на нашето Възраждане – Петър Берон, бащата на „Рибния буквар”, Неофит Рилски, създателят на първата българска граматика, Найден Геров, съставителят на първия многотомен речник на българския език, фолклористите – братя Миладинови, поетът и публицист Петко Р. Славейков, Васил Априлов, основателят на първото светско училище у нас и много други знайни и незнайни радетели на духовност, които през вековете учеха как се обича България и как се мре за нея. Наред с тях са и литературните ни творци от тази епоха – Любен Каравелов, Добри Чинтулов, народният поет Иван Вазов, гениалният поет Христо Ботев и пречистият създател на революционни комитети – Васил Левски.

Беше изтъкнато, че всички те, преди да бъдат идеолози, писатели, публицисти, езиковеди, фолклористи, народните будители са били учители, защото са съзнавали, че „слепи и глухи” са народите без образование. Учениците бяха запитани за това дали има и днес будители и българският учител будител ли е и каква е ролята на учителя в техния живот. Защото има една професия, без която всички останали са невъзможни – професията на учителя.

Гости на празника във филиала бяха братя Християн и Павел Пеневи от фирма MERX Global, които по примера на Петър Берон и много други родолюбиви българи, направиха дарение за училището. С тях беше и мис България – Ива Коева, с която всеки искаше да се снима.

Поклон пред нашите нашите будители народни, за които духовността беше мисия!

Нека тяхната нравствена сила, всеотдайност и родолюбие огряват пътя ни! Нека ни помагат да бием още по-силно камбаната на българското знание!

Виолета Петрова - БУ „Джон Атанасов”
специално за в. „България СЕГА“

http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/balgarski_uchilishta_usa/26895.html