Финал на дните на Асоциацията на българските училища в чужбина в България 26.07.2013г.

Финал на дните на Асоциацията на българските училища в чужбина в България 26.07.2013г.

Oнези, които имаха възможност да бъдат с нас вчера в София, късно вечерта си тръгнаха по домовете много щастливи. Аз съм една от тях и затова нямам търпение да го споделя.

Денят ни в петък сутринта започна рано. В 9 часа г-жа Атанаска Тенева – зам.-министър на образованието, откри с топли думи работния ни ден. Тя прочете приветствие към колегите от името на министър Анелия Клисарова. Много е гордо един приятел като г-жа Тенева да заяви пред всички със спокойствие и удовлетворение, че онова, което Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) започна преди 6 години, е повод днес да сме заедно и да сме удовлетворени. Защото през 2008 година, заедно с г-н Георги Пирински – председател на 40-тото народно събрание, г-жа Тенева като член на Комисията по образованието, бе един от първите политици, който отвори за нас вратите на Парламента.



В днешния летен ден на 26 юли 2013-та започна последният семинар от тридневните събития, организирани от АБУЧ, СУ „Климент Охридски” и хората в МОМН, с които работим заедно, за да има съществено и успешно образование по роден език зад граница. Г-жа Наталия Михалевска – началник отдел „Училищна система” в МОМН изнесе презентация в помощ на ръководителите на българските неделни училища зад граница. В залата бяха и другите представители на министерството, които с основание наричаме съмишленици: г-н Лазар Додев – директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране”, г-жа Румяна Тошкова и г-жа Керка Андонова. Колегите имаха възможност да зададат въпросите, които се нуждаят от отговор, за да се върви в правилната посока. И когато подобно обсъждане между равнопоставено заинтересовани хора има живот – всички вярваме и се радваме, че това става традиция.

Следобед от 14.00 часа започна Годишното общо събрание на АБУЧ, което този път пресрочи предвиденото време само с 45 минути. Колегите приеха отчета на УС на АБУЧ и повечето от тях изразиха с особено вълнение своята благодарност за всичко, което правим и постигаме. Вижда се, че си имаме доверие. Голяма част от учителите и ръководителите от нашите училища споделиха своята готовност да се включат и да помагат, за да можем и повече. Взехме решение да се изберат отговорници по региони, които да бъдат връзката между Управителния съвет и училищата по места, за да улеснят комуникацията и да може сведенията, от които всички имаме нужда, да достигат до повече наши членове.
След това имахме много малко време, за да поемем дъх и да се отправим към ресторанта в Софийския университет „Алма матер”, където пак по традиция завършват нашите летни мероприятия в приятелска работна вечеря.

Най-високият гост на тази вечеря бе вицепрезидент Маргарита Попова, която също не за първи път е сред нас. Обръщението й към всички ни е сърдечно и откровено. Думите са на представител на високата президентска институция, но изречени с майчински женски афинитет, защото как друго яче може да се говори с хора, които отглеждат и възпитават духовно децата на България. В залата достигаха отвън възгласите на протестиращите, които са фон на живота ни днес, но в нашия салон бяхме едно цяло и не ни разделяше нищо. Никой (надявам се) в момента не мислеше за политическите си убеждения, а се радваше, че работим за една благородна и обединяваща национална кауза. Може, може да бъдем обединени в България и трябва да го постигнем, ако има разум и желание.

Ние винаги каним на нашите срещи хората, с които през различните години сме работили заедно и сме постигали съществени победи. Тук бяха вицепрезидент Маргарита Попова, г-н Росен Иванов – председател на ДАБЧ, зам.-министър Атанаска Танева, г-н Сергей Игнатов – бивш министър на образованието, който въведе Постановление 334 на МС, което след десетилетия ни направи част от образователната система на България, г-н Кирчо Атанасов, бивш зам.-министър на образованието, а сега съветник на настоящия министър по въпросите на средното образование. Той от своя страна също пръв отвори навремето вратите на МОМН, за да поведем диалог с ресорното ни министерство. Тези неща не се забравят и АБУЧ винаги ще бъде признателен на хората, които в някой момент са ни повярвали и са ни подали ръка. Тук беше и бившият зам.-министър на външните работи и бивш посланик във Великобритания г-н Любомир Кючуков, настоящият ни посланик в Испания – г-н Константин Коджабашев, почетният член на АБУЧ – г-жа Велислава Дърева, писателят Владимир Левчев, оперната певица Стефка Евстатиева, доц.д-р Грозев от Софийския университет, г-жа Нели Петрова – директор на Първа английска гимназия в София, г-жа Надя Барух – гл. редактор на издателство „Азбуки”. Многоуважаваният от всички нас, Почетен член на АБУЧ г-н Георги Пирински за съжаление се обади в последния момент да се извини, че е възпрепятстван служебно и не можа да се присъедини (а той винаги е с нас, дори и когато АБУЧ организира мероприятия отвъд Океана). С удоволствие изреждам този дълъг списък, към който имаше желание да се присъедини и г-н Соломон Паси, бивш външен министър на България, но предварително поети ангажименти го отправиха към Родопите. Искам не само да регистрирам нашите поддръжници, но и да си остане в архива ни този хубав спомен от взаимност и единение в едни толкова разединени за съжаление днешни дни. АБУЧ може да е за пример за мнозина.

Гостите ни бяха не толкова важни, колкото скъпи. Нямаше важност – бяхме си приятели.

В началото имаше по-сериозна работна част от приветствия. Не мога да не спомена изключително силните думи, от които настръхнахме, на нашата Българка на годината 2013 – г-жа Боянка Иванова, директор на българското училище „Джон Атанасов” в Чикаго и член на УС на АБУЧ. Тя каза:"Изтичането на българи в трудоспособна възраст извън България е най-масовият мирен протест срещу ставащото в страната ни през последните 20 години, който не престава да триумфира с цялата си любов и загриженост към родината и с убедеността, че достойнството на един народ е в съхранената му духовност, а най-мощното му оръжие е словото, с което децата ни изписват името си и назовават рода си. Огромна е заслугата на българката- майка и учител зад граница, която въпреки заслепяващия блясък на жизнения стандарт в страните с развити икономики, успява да възпита децата си в родолюбие, да им внуши желание за завръщане и убеденост, че само чрез единение на народа ни вън и извън страната България ще я има и пребъде." Офицалната част бе последвана от три презентации на образователни продукти, а после започнаха хубавините. Приятелските контакти на нашите колеги от цял свят с гостите ни, размяната на приказки за значимите неща, които ни свързват, новите познанства, смехът, обичта. Няма да ви разказвам всичко, за да дойдете и да го видите догодина сами. На повечето хора не им се тръгваше и все пак, когато официалните гости късно, късно ни напуснаха, ние, останалите учители, се сбрахме покрай едно доста неакордирано пиано и запяхме „Облаче ле бяло” – фалшиво, но от сърце.

Обаче: Всяко лято в тези наши дни в България няма фалш, а само сърце и искреност.

Последвайте ни.

Снежина Мечева

говорител на АБУЧ