Открит урок в памет на Апостола на свободата

За поредна година ученици, учители, родители и гости на училище "Джон Атанасов" успяха да се докоснат до завладяващата харизма на Васил Левски, до неговите смелост, хладнокрвие и магнетично обаяние.

   Урокът, посветен на паметта на Левски, започна с рецитал по одата “Левски” на Иван Вазов.  Под въздействащите ритми на българска музика, примесени със звукови ефекти на гръмотевици, ветрове и манастирски чанове, ученици от 6 – 8 клас рецитираха заветните стихове.

   Последваха разкази за някои по-малко познати сведения за Апостола - източници, спомени, мнения, изказвания, мемоарни записки, легенди и предания, оценки за живота и делото, за нравствените качества и човешки добродетели, за характера, поведението и действията на Васил Левски, оставени ни от голям брой възрожденски дейци от ХIХ век - предимно дейци на националното освободително движение.

   Съратниците и съмишлениците на Апостола са били привличани от неговите безспорни качества: смелост, храброст, хладнокръвие, безстрашие, бистър ум и решителност. Освен тях на всички бе интересно да чуят, че този велик син на майка България е бил внимателен, тактичен, благ към всички свои другари и голям песнопоец. Или както Иван Вазов пише: „Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за борба, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности, тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! Той беше като Тотя войвода, голям песнопеец и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му.”

   За да подкрепим многобройните разкази за ловкото му изплъзване от врага и хладнокръвието при срещите му с него, изиграхме пиеса по разказа на Иван Вазов “Апостолът в премеждие”, видео към която можете да открите на страницата на училище “Джон Атанасов” във Фейсбук:


   Методическата разработка на урока бе дело на Анелия Лазарова, учител по български език и литература и Златина Костова, учител по история.  В заключението си те се основаха на думите на Левски: “Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.” Красиви и на пръв поглед енигмамитчни думи, те всъщност може би най-точно представят неговата идея за човека като рожба на своето време, но и като активна фигура, която на свой ред има силата да промени това време. Именно тук г-жа Костова отбеляза, че ние сме не само плод на историческите обстоятелства, в които живеем, ами в наша власт е и да ги “преобърнем”, да ги преобразим и да създадем новия, по-добър свят. Именно това е заветът на Апостола, който трябва да изпълняваме и днес.